Неделя 19, Ноември 2017г.

Патрон на нашето училище е Пенчо Петков Славейков. Той е роден на 27.04.1866г. Син на  Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара  Загора по време на Руско-турската война (1877-1878). След войната семейството му живее в Търново и Сливен. В края на 1879г. се установяват в София. До 1881 учи в София, а през 1883 е един от инициаторите на ученическия "смут" в Пловдивската гимназия. По това време е под силното влияние на баща си и на неговия приятел Петко Каравелов. През 1884г. след нещастен случай край заледената Марица заболява тежко и остава частично неподвижен за цял живот. Лекува се в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж. Стиховете, които създава по това време, са повлияни от Хайне. По препоръка на д-р Кр. Кръстев учи в Лайпциг (1892-1898), където слуша лекции на естета неокантианец  Й. Фолкелт, психолога В. Вундт, изучава големите немски поети и философи. От Германия редовно сътрудничи на сп. "Мисъл" и на "Българска сбирка"; създава поемите "Ралица", "Бойко" и "Неразделни", първите глави от епопеята "Кървава песен", мрачните миниатюри от "Сън за щастие". През 1899 печата над 20 статии, очерци и есета, създава оригиналната антология "На острова на блажените". Завръща се в Б-я през 1898; учител в Софийска мъжка гимназия. Става близък помощник на д-р Кр. Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл". Поддиректор (1901-1908) и директор (1909-1911) на НБ в София, директор на Народния театър (1908-1909). В 1911г. посещава някои европейски градове, за да се запознае с библиотечните сгради и библиотечното дело. В София завършва втора част на "Кървава песен" и подготвя антологията "Немски поети". Уволнен от министъра на просвещението С. Бобчев на 10.07.1911г. Не приема длъжността уредник на училищен музей и заминава за чужбина. В края на август 1911г. е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. В края на ноември същата година пристига в Италия. Силният душевен гнет влошава здравето му и той умира на 28.05.1912г. Поради преждевременната му смърт предложението на шведския проф. Алфред Йенсен да бъде удостоен с Нобелова награда за литература не е разгледано от Нобеловия комитет. Костите на поета са пренесени в България през 1921г..  Високо културен, широко образован, той е една от централните фигури в българската следосвобожденска  литература.

 

ХИМН

СЛАВЕЙКОВЦИ         
 

Можe би сега ще се усмихнете
чувайки  познатата  Ви  песен.
От сърце и вие с нас запейте,
вижте колко припевът е лесен.

Чакат ни уроци и домашни
и изпитвания доста страшни:
тестове, контролни и есета.
Дръжте се момичета, момчета! 

Припев:
Славейковци, Славейковци
нека  всички  заедно  запеем.
В любимото училище е весело
и славно си живеем!

Родното училище ни кани,
та нали сме негово наследство.
Чакат ни години доста славни
от незабравимото ни детство.

Щом отминем с  веселото ято
към  живота в този свят огромен,
вечно ще запазим във сърцата,
за училището светъл спомен.

Припев:
Славейковци, Славейковци
нека  всички  заедно  запеем.
В любимото училище е  весело
и славно си живеем!

Текст:  Наталия   Димитрова
Музика: Коста  Арнаудов

Сподели: